woman-icon

Шадейра Девро (Даш)

„За себе си … Какво мога да кажа за себе си?

Никога не съм харесала името си – за вас съм просто Даш.  Родена съм в Корк, в Ирландия. Имах майка и баща, докато в един момент вече нямах. Баща ми изчезна една нощ и повече не чух от него. Майка ми, Лорейн, прие напускането му много трудно. Винаги съм си мислила, че избра Австралия, защото не се сещаше за по-далечно място. Щом се преместихме, съчувствените погледи и посещения от съжаление секнаха – презокеанските полети са скъпи.

Пенгуин се превърна в новия ми дом. Не се различавам много от връстниците ми – рядко ходя на училище, а свободното си време прекарвам в компанията на изпотрошени бутилки и алкохолни изпарения.

Не помня последния път, когато видях майка ми трезва.

Не обичам да говоря за това. Предпочитам хората да не знаят, предпочитам изобщо да не ми се бъркат. Като се замисля, не обичам и хората особено. Често ме наричат „твърдоглава“, но аз го приемам за комплимент. Устоявам. Устоявам на всичко, което живота ми блъска в лицето. Понякога, по-скоро често, взимам грешни решения – мисля прекалено бързо, действам импулсивно. Нямам време да преценявам – твърде много неща зависят от мен.

Знам, че отсъствието на баща ми си е изиграло ролята. Знам, че съм сбъркана. Знам, че се ужасявам от близост … и знам, че въпреки това я жадувам.

Кой е най-големият ми страх? Не искам да се превърна в Лорейн. Не искам да живея в този свят, от който нямам изход … Но бих се справила с това, бих устояла на отчаянието и на самотата. Ще ги преглътна.

Това, което ме ужасява най-много, е да остана в плен на сънищата ми. О, забравих да ви кажа за тях ли? Нерядко губя връзка с реалността, нерядко забравям коя съм аз. Съмнявам се в собствената си преценка, не умея да различавам вече кое е действителност и кое е фантазия. И това ме ужасява повече от всичко …“

«Назад