51D7T8KRC8L

Книгите, написани под въздействието на наркотици

Дата: 16 Юли 2015

Изкуството и наркотиците вървят ръка за ръка. Брайън Люис е известен със серията си от авто-портрети, нарисувани под въздействието на различни наркотици. Адерол го кара да се вижда като змия с човешко лице и неизменните очила; портретът му, докато е надрусан със соли за баня прилича на кошмар, надраскан набързо от малко дете. Останалите картини, както и веществата, вдъхновили фантастичните портрети, можете да разгледате на сайта му.

drugs-sex-hunter-s-thompson-insanity-1900x1200-wallpaper_www-wallpapername-com_99

Брайън Люис не е първият и със сигурност не е единственият, който експериментира с наркотици, за да посъбуди творческото си вдъхновение. И художниците определено не са единствените, които правят връзката между „надрусан“ и „вдъхновен“. Робърт Стивънсън пише „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ в рамките на 8 безсънни дни и нощи, надрусан с кокаин. Като един от най-мощните стимуланти, кокаинът често се появява по партита и рейвове – Стивънсън поне решава да го впрегне за нещо по-продуктивно.

Стивънсън обаче далеч не е единственият писател, прибегнал до наркотици, за да довърши романа си. Известен с цитата си “Не бих препоръчал секса, наркотиците и лудостта на никого… но те винаги са ми вършили добра работа”, Хънтър Томпсън определено се възползва и от трите. “Страх и ненавист в Лас Вегас” съдържа автобиографични елементи от живота му, който път е изпълнен с мескалин, ЛСД и кокаин. Едно може да му се признае: определено знае от първа ръка за какво говори.

OneFlewOverTheCuckoosNest

Друг шедьовър с автобиографични елементи е и „Реквием за една мечта“ на Хъбърт Селби младши. Интимно близък и запознат с проблемите на пристрастените към наркотици, самият Селби дълго време се мъчи да овладее собствената си наркомания – в случая към хероин и болкоуспокояващи. Подобно е и положението с „По Пътя“ на Джак Керуак, който фактически описва своето пътешествие – и по прашните пътища на страната, и сред най-тъмните кътчета на човешкия ум.

Пишейки „Полет над кукувиче гнездо“, Кен Кеси не просто разговаря с пациентите в психиатричниката клиника, в която работи нощна смяна, но и доброволно взима мескалин и ЛСД. За да сме точни обаче, не книгата го подтиква да посегне към наркотика. Като човек, употребяващ ЛСД редовно, Кеси е доста добре запознат с действието му. През 60те години той е един от най-върлите защитници на наркотика и твърди че той отключва пълния потенциал на човешкия ум – “Полет над кукувиче гнездо” е доказателство. Една пукнатина в теорията на Кеси обаче е, че той никога не е пробвал да пише ненадрусан…

tumblr_na5nzvPMCT1r5gmiko1_500И не на последно място, Стивън Кинг признава в книгата си “За писането: мемоари на занаята”, че двайсетте и две книги, които написва в периода 1979 и 1987 са създадени под въздействието на кокаин. Самият той разказва как жена му обръща кошчето за боклук пред него, изсипвайки кенчета от бира, фасове и торбички с кокаин, както и празни бутилки Ксанакс, Валиум, сироп за кашлица и дори вода за уста. Надрусан през цялото време, Кинг признава, че дори не си спомня кога е започнал и написал “Куджо”. Изправен пред ултиматума на жена си – спираш или изчезваш – Стивън Кинг най-накрая овладява пристрастяването си и постъпва в клиника.

«Назад

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>