“Младото лице на българското фентъзи” – интервю

Дата: 17 Юли 2013

- Димана, знам за Вас, че сте едва осемнадесетгодишна и Ви предстои следване в чужбина. Разкажете ни малко повече за себе си.
Казвам се Димана, на 18 съм, току що завърших Първа английска езикова гимназия в
София. Ориентирала съм се към Глазгоу, Шотландия – специалност „Психология”. Неспокоен човек съм, не се задържам на едно място или на едно хоби дълго … занимавала съм се с рисуване, с фотография, с различни изкуства … като малка исках да бъда ветеринар, по-късно исках да се занимавам с архитектура и генетика … В крайна сметка това, което ме грабна, се оказа писането.

 

- Отдавна ли пишете?
Истории разказвам, откакто се помня – първо на себе си, по-късно и на другите. С писане се занимавам от няколко години. Странното е, че първо тръгнах не с традиционните кратки форми (разкази), а направо към мащабни истории като романа.

 

- Кога разбрахте, че искате да споделите с читатели своята опитност?
Още откакто написах първите няколко изречения знаех, че искам да стигнат и до други. За мен книгата е най-съвършения, най-откровения вид общуване – „разговор“ без прекъсвания, без недомлъвки, където читателят има свободата да интерпретира всяка дума в контекста на собствения си житейски опит и светоглед.

 

- Ако трябва да представите книгата си с две изречения, така нареченият „синопсис”, кои бихте избрали?
О, това ще е трудно. Сюжетът на „Междусъния“ се развива в света на Атлантида – реалност на границата между действителност и фантазия. В центъра на романа стоят политически и социални проблеми на свят в стагнация, личностни конфликти, сблъсъци на тежки характери и цели, граничещи с мании.

 

- Разкажете ни за работата Ви с редкатора на книгата.
Редакторът на книгата е самата Весела Люцканова. Използвам възможността да й благодаря не само за незаменимата помощ и съветите по време на процеса на редакция, но и за това, че преди всичко повярва в мен.
Като погледна назад, техническата част ми се струва далеч по-сложна от креативната. Весела Люцканова обаче подходи с изключително търпение и професионализъм. Никога не сме имали проблеми и затова финалното „оглаждане“ на романа беше повече от приятно.

 

- Защо избрахте точно жанра „Фентъзи”? С какво Ви провокира?
Тук е мястото да спомена, че „Междусъния“ не е типично фентъзи. Не обичам да се ограничавам нито в един стил, нито в един жанр – „Междусъния“ е колкото фентъзи, толкова и трилър, роман с драматични и криминални елементи и мистика. Избрах жанра „фентъзи“ като преобладаващ, защото дава свобода – на идеите и внушенията, на думите, на героите и действията им.

 

- Кои са Вашите литературни учители – имам предвид, писателите, от които черпите вдъхновение и опит?
Харесвам изключително много Зелазни и Робин Хоб – книгите им представляват изключително задълбочен анализ на човешки характери, проблеми и поведение. Всъщност, ако тръгна да изброявам всички, със сигурност ще изпусна някого, затова ще спомена само няколко имена, сред които и Мураками, Сапковски и Лукяненко.
Вдъхновение и истории намирам не само сред любимите ми автори, но и във всяка книга, която прочета.

 

- Възнамерявате ли да продължите да пишете? Защо?
Чувствам писането като част от себе си. Все още имам много истории за разказване, така че се надявам да имам времето и възможността да продължа да се занимавам с писане.

Весислава Савова

Източник

«Назад