man-icon

Агрейвън Талиезин (Рейвън)

В края на страницата – спойлери от “Reмпатия”!

„Обичам да говоря за себе си – не виждам нищо лошо в това. Най-силното качество на един разказвач е способността да те вплете и в най-скучната история, да те накара да се вълнуваш от най-ежедневните неща.

А моята история е далеч от скучна … Моята история е пъстра, макар цветовете да са по-скоро тъмни – замазани, мрачни, обвити в сенки. Роден съм в дома на Ерефина Талиезин – едно от най-богатите семейства в Аталанте. От малък съм запознат с етикета, науките и изкуствата. Щях да бъда наследник на дома – а, според някои, и на трона на Аталанте … Щях да бъда дипломат, щях да бъда музикант, щях да бъда писател. Щях да бъда съпруг, щях да имам семейство, щях да прекарам живота си в лукс и охолство.

Щях, ако не ми се бе случило нещо. Инцидент с киселина, след който загубих половината си лице и зрение. Оцелях на косъм. Оцелях, за да ме пратят в подземията под родния ми град, където да не зърна слънчева светлина отново. Бях срам за семейството ми. Бях провал, макар да нямах вина. Бях пропиляна възможност.

Но аз съм адаптивен. Няколко месеца ми трябваха, за да свикна с новото си … амплоа. Младостта ми даде ако не друго, то отличен старт за новата ми професия. Познавам повечето от вас, познавам тъмните ви желания и низките ви страсти. Знам в кое ложе прекарвате нощта, знам какво има в кръвта ви. И съм склонен да ви продам тази информация – заедно с още много друга. Ако сте склонни да обсъдим цена, знаете къде да ме намерите. В затвора ми от кадифе и коприна в катакомбите под Аталанте.“

Reмпатия


Внимание: следващият таб съдържа спойлери от “Rемпатия”!

Спойлер


Въпреки катастрофалните събития от “Междусъния”, “Rемпатия” открива Рейвън жив и здрав и отново в Атлантида. За разлика от преди обаче сега младият Талиезин е съсредоточил усилията си в нещо различно от търговията с информация. Вдъхновен от усилията на Астра и де’Уинг да сложат край на стагнацията на потъналия остров, той е част от сложна схема, която има за цел да разтърси Атлантида.
Революцията набъбва бавно, но сигурно, а фитилът, който ще запали първата искра, е в ръцете му. За да се развият обаче събитията по план, той има нужда от Даш и връзката й с човек, който всички мислят за мъртъв.

“Живеем в една и съща рутина от хилядолетия. Без упадък, без напредък. Без промяна. Единственото, което ни остана, са спомените. Вкопчваме се в тях, в някогашния блясък, в едновремешните мечти и не смеем да ги пуснем – от страх да не загубим и нищожното, което притежаваме. Революцията… участието на Астра само подпали фитила й – останалото зависи от нас. Трябва да оставим свещта да догори, да разсеем дима и да започнем наново. Кой знае – може би някой ден моят свят и твоят свят ще бъдат едно цяло?” (из “Rемпатия”)

«Назад